Тръпка
Нима всичко вече отмина
и отлетя от моето рамо.
Сега съм като притихнала мина,
очакваща тласък само.
Искам пак да усетя тръпката
да ме погали от глава до пети,
както слънцето погалва пъпката
и кара я да разцъфти.
В очите ми пак пламъци да заблестят,
устните ми пак
от страст да загорят...
И цъфнала като пролетно цвете,
да поръся върху теб нежни листа.
Подухната от ветровете,
да те обсипя с любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Недева Недева Все права защищены
