Нима всичко вече отмина
и отлетя от моето рамо.
Сега съм като притихнала мина,
очакваща тласък само.
Искам пак да усетя тръпката
да ме погали от глава до пети,
както слънцето погалва пъпката
и кара я да разцъфти.
В очите ми пак пламъци да заблестят,
устните ми пак
от страст да загорят...
И цъфнала като пролетно цвете,
да поръся върху теб нежни листа.
Подухната от ветровете,
да те обсипя с любовта!
© Ралица Недева Недева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
