Тръпка
Нима всичко вече отмина
и отлетя от моето рамо.
Сега съм като притихнала мина,
очакваща тласък само.
Искам пак да усетя тръпката
да ме погали от глава до пети,
както слънцето погалва пъпката
и кара я да разцъфти.
В очите ми пак пламъци да заблестят,
устните ми пак
от страст да загорят...
И цъфнала като пролетно цвете,
да поръся върху теб нежни листа.
Подухната от ветровете,
да те обсипя с любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Недева Недева Всички права запазени
