Тръпката
Обич нежна приютих
в ъгълчето на душата,
там, където съм най-тих
и с мечтите си полягам ...
Ах, мечти, да милваш теменужка - цвете,
със стройно, вито стъбълце
и венчелистчета в очите блеснали,
петимни за тръпката на биещо сърце ...
Тръпката е в мене - нощем, денем,
вихрещ ме камбанен звън,
който мята ме на стреме,
за да догоня мойто цвете наяве и насън ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
