16 июл. 2022 г., 18:57

Тук

646 2 9

Остани тук, когато нощта идва,

тогава ще чуеш моята молитва.

 

Остани тук, щом усетиш страх.

Бъди при мен, когато най си плах.

 

Тогава ще разбия тревогите на прах,

с кожата си ще попия твоя грях.

 

Остани тук, когато си ранен.

Ще ти вдъхна вяра в утрешния ден.

 

Остани тук, когато мъка те изпива.

Тогава ще претопя тъгата в свила.

 

Остани тук, щом сива мъгла те обгръща.

Тогава моята душа твойта ще прегръща.

 

Остани тук, щом почувстваш се изгубен.

Ще сътворя за тебе нов свят чуден.

 

Остани тук когато си объркан, щом си сам.

Тогава ще изградя най-разкошен, най-предивен храм.

 

Остани тук, щом искам да чуеш най-искрени слова.

Тогава нови думи за теб ще сътворя.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Veronika Mihova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...