17 авг. 2007 г., 10:55

Тук. (...)

726 0 2


Тук.

Делник, денем... горе-долу - става,
но нощите са тъй студени.
По празници, обаче, не прощават
безсъници крещящи в мене...

Тук всеки е с език различен -
през Букурещ и Порто. И Манила.
За давещ се, въпросът си е личен:
Дали сега да Е, или - каквото бИло.
*
Няма край това Пътуване!
Минава и гори Животът.
Всред Дом и Брегове сънувани
смутено се прекланям пред Кивота.
*
Пътуване към себе си. До Края.

6 Декември 2005, Дженмар Зое, Атлантик

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...