katenstain (Екатерина Глухова)
156 188
25 июн. 2011 г., 23:36

Тумор 

  Поэзия » Философская
646 0 2

ТУМОР


Болката се влива в мен,
разлива се.
И нищо.
Няма никой там.
 Сам си, не разбра ли?

То храни се от твойта самота.
И всеки му помага да расте.
 Разяжда те, но к'во от т'ва?
Никой не ти подава ръка.

 Нагнездва се в ума ти 
и обзема го.
Не дава свобода...
Нито ти...
И никой не разбра...
Отивам си...
Погубвам се...
Умрях...

И пак боли.
А може би ще спре,
когато заспя.
Не искам да изляза от съня.

О, не!
Разяжда ме.
 Помогни ми, моля те!
Но ти си там далеч и няма те.
 С усмивка лека на лицето -
го подкрепяш...

Сбогом!
Аз бях до тук...
Изяде ме...
Разложих се...
И к'во от т'ва.                                          

 Посветено на болните от РАК 

© Екатерина Глухова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • +++++++++
  • И пак боли.
    А може би ще спре,
    когато заспя.
    Не искам да изляза от съня.
    Познавате ли болката на обречения? Познавате ли победата му над
    болестта и възторга от това? Напишете за това. Благодаря Ви!
Предложения
: ??:??