Jun 25, 2011, 11:36 PM

Тумор

Poetry » Philosophical

789 0 2

ТУМОР

Болката се влива в мен,
разлива се.
И нищо.
Няма никой там.
Сам си, не разбра ли?

То храни се от твойта самота.
И всеки му помага да расте.
Разяжда те, но к'во от т'ва?
Никой не ти подава ръка.

Нагнездва се в ума ти
и обзема го.
Не дава свобода...
Нито ти...
И никой не разбра...
Отивам си...
Погубвам се...
Умрях...

И пак боли.
А може би ще спре,
когато заспя.
Не искам да изляза от съня.

О, не!
Разяжда ме.
Помогни ми, моля те!
Но ти си там далеч и няма те.
С усмивка лека на лицето -
го подкрепяш...

Сбогом!
Аз бях до тук...
Изяде ме...
Разложих се...
И к'во от т'ва.

Посветено на болните от РАК

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

elenasim1 (Елeна)

+++++++++

2011-06-26T00:46:03+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

И пак боли.
А може би ще спре,
когато заспя.
Не искам да изляза от съня.
Познавате ли болката на обречения? Познавате ли победата му над
болестта и възторга от това? Напишете за това. Благодаря Ви!

2011-06-26T00:32:07+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0