Тунел към любовта
Застрелях се с куршум от самота…
възкръсва ми се в погледа ти – ангел.
Сега съм във тунел на любовта
и виждам светлина зад нежна сянка.
Ако се върна в стария живот,
ще бъда роб на дяволи в усмивка…
Мечтал съм си да бъда Дон Кихот,
но Дулсинея е с мъжа си на почивка.
Ако във бъдеще се преродя,
ще съм ти пощальон във чувствата.
Съседите - крадат ти вестника,
промоция за грях са устните…
Със теб не случихме безоблачен покров
и Бог дори ни би в душите шута…
ела със мен в тунела от любов
на чаша вино и страстно прошуто…
Не се страхувай – там ще сме сами -
живот извън любовната измяна.
Повярвай ми, че съществуват истини
в една илюзия за само двама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
