Омръзна ми да плача и да страдам...

Омръзна ми да бъда хладен като лед.

Надеждата отдавна съм загърбил!

Човек самотник, но глупак едва ли...

Защо обърквам винаги нещата!?

Виновен ли съм че съм такъв?

Че казвам винаги нещата,

които малцина искат днес да разберат.

А после сочат ме със пръс и съдят.

Ти лош си и пълен с злъч...Боже,

помогни ми да преборя свойте войни.

Тишина ,но сърцето продължава ,тъпана да бие.