5 июл. 2012 г., 09:28

Туризъм на Витоша през четирите сезона

818 0 0

                                               Туризъм на Витоша през четирите сезона

                                                                                        

                                                              В ония недалечни времена

                                                              Витоша е била прекрасна планина

                                                              и в новото занятие туризъм

                                                              е имало много оптимизъм.

                                                              От Черни връх ти, Алеко,

                                                              си виждал надалеко.

                                                              Сега какво да видя аз

                                                              през тоя дим и газ,

                                                              стелещ се под мене

                                                              в хубаво и лошо време?

                                                                                

                                                              Тръгнах през зимата на ски,

                                                              но вървях, щото лифтът не върви.

                                                              Няма да посочвам лица

                                                              и в тях да търся вина.

                                                              Виновен съм аз, не друг.

                                                              Тръгнал съм на пързалка в тоя студ.

                                                                                   

                                                              Обичам! Влюбен съм в Пролетта!

                                                              Приготвих се. На туризъм ще вървя.

                                                              Но се чудя и се мая

                                                              как Витоша ще ме омая

                                                              с тез затрупани пътеки

                                                              от боклуците на всеки?

                                                              А ако дъжд завали?

                                                              Вятър ме подгони?

                                                              Къде ще се скрия

                                                              в изпочупените заслони?

                                                                                        

                                                              Надявах се лятото поне

                                                              да бъде хубаво и по-добре.

                                                              С раница да се разходя,

                                                              по поляните да бродя,

                                                              по зелената тревица.

                                                              Да пийна и студена водица.

                                                              Но опазил ме Бог

                                                              от този неизвестен "носорог,"

                                                               запалил огън в гората

                                                              и изпепелил бая от красотата.

                                                                                             

                                                              През есента какво да кажа!

                                                              То времето ще си покаже.

                                                               След падналите листа

                                                              за мръсотията ще има грижата снега.

                                                                              

                                                         P.S. Изчистихме България за един ден.

                                                               Сега трябва всеки месец по два,

                                                               та дано някога е изчистим.

                                                                                      

                                                                   подпис: Малък Петко

                                                                                                                                    

                                                                                                                                 

                                                                                                

                                                                                                                                                                                     

                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...