10 нояб. 2007 г., 17:14

Твоето Име (посветено)

1.4K 0 1

Все още викам името ти в нощта.
Все още виждам лицето ти в моите сънища.
Всеки нов ден се превръща в предишния.
Вътре в мен е студено и тъмно, като в пещера.
Доближи се до мен и ме стопли,
така, както го правеше преди.
Защо си отиде от мен?
Защо ме остави на самотните нощи да съм в плен
и вече не мога дори да заспя.
Обсебил си изцяло моите мисли
и когато се опитвам да затворя очите си,
виждам отново лицето ти.
Скривам се в ъгъла на моята тъмна стая.
Затварям очите си искам да извикам с пълна сила: "ОБИЧАМ ТЕ, СТОЙ ДО МЕН!"
И боли толкова много...
Чувствам как болката пронизва сърцето ми
... Къде си ти... когато се нуждая от теб?...
и последната сълза се откъсва и изчезва в тъмнината.
Последна... не, защото спирам да плача, а защото очите ми пресъхват.
Уморена от толкова много болка... затварям очи и заспивам.
Отново сънувайки теб,
надяваща се всичко това да е сън.
Да се събудя и да разбера, че не всичко е илюзия
и да започна живота си отначало...

... Но с теб...

 

28.05.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДеСтиНи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Завладяващо! Много е хубаво! Пожелавам ти по-малко болка и повече щастие!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...