Все още викам името ти в нощта.
Все още виждам лицето ти в моите сънища.
Всеки нов ден се превръща в предишния.
Вътре в мен е студено и тъмно, като в пещера.
Доближи се до мен и ме стопли,
така, както го правеше преди.
Защо си отиде от мен?
Защо ме остави на самотните нощи да съм в плен
и вече не мога дори да заспя.
Обсебил си изцяло моите мисли
и когато се опитвам да затворя очите си,
виждам отново лицето ти.
Скривам се в ъгъла на моята тъмна стая.
Затварям очите си искам да извикам с пълна сила: "ОБИЧАМ ТЕ, СТОЙ ДО МЕН!"
И боли толкова много...
Чувствам как болката пронизва сърцето ми
... Къде си ти... когато се нуждая от теб?...
и последната сълза се откъсва и изчезва в тъмнината.
Последна... не, защото спирам да плача, а защото очите ми пресъхват.
Уморена от толкова много болка... затварям очи и заспивам.
Отново сънувайки теб,
надяваща се всичко това да е сън.
Да се събудя и да разбера, че не всичко е илюзия
и да започна живота си отначало...

... Но с теб...

28.05.2007