20 дек. 2007 г., 13:08

твоето момиче

895 0 4
Почакай, спри, не си отивай, тъжно е
без теб, как се случи тъй и не разбрах,
виновни няма, падна ми се просто този жребий,
обичах силно, а това е грях.
Да ми простиш те моля, мъката е моя,
съдбата те отне от мен, но нямаш ти вина,
вината моя е, не зная що да сторя,
обичах те, а знаех, че греша.
В нощта, когато ти си тръгна, много плаках,
болеше, а не можех да те спра,
от много обич с мъката привикнах,
недей тъгува, знам, ще издържа.
Прости ми и за това, че те обичах,
в сърцето мое ще останеш ти,
желая ти от все сърце да си обичан,
ако е нужно, мен ме забрави.
А аз ще се боря да сбъдна мечтите ни,
от болка сърцето ми може да спре,
ще живея напук на съдбата, нали те обичам,
сърцето ти е в моето сърце.
Тъжно е, но може би след време
ще срещне нова, истинска любов,
ще спре да страда и утеха ще намери,
но вярно ще ти е, помни - до гроб.
В живота, казват, веднъж се обича,
обич ти дадох, запазих мечти
и ако тъжен си, или пък нещо не върви,
спомни си ти за своето момиче,
''нещастното'' - с красивите очи.


                            16.12.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...