Пами (Памела)
111 21
Dec 20, 2007, 1:08 PM

твоето момиче 

  Poetry » Love
738 0 4
Почакай, спри, не си отивай, тъжно е
без теб, как се случи тъй и не разбрах,
виновни няма, падна ми се просто този жребий,
обичах силно, а това е грях.
Да ми простиш те моля, мъката е моя,
съдбата те отне от мен, но нямаш ти вина,
вината моя е, не зная що да сторя,
обичах те, а знаех, че греша.
В нощта, когато ти си тръгна, много плаках,
болеше, а не можех да те спра,
от много обич с мъката привикнах,
недей тъгува, знам, ще издържа.
Прости ми и за това, че те обичах,
в сърцето мое ще останеш ти,
желая ти от все сърце да си обичан,
ако е нужно, мен ме забрави.
А аз ще се боря да сбъдна мечтите ни,
от болка сърцето ми може да спре,
ще живея напук на съдбата, нали те обичам,
сърцето ти е в моето сърце.
Тъжно е, но може би след време
ще срещне нова, истинска любов,
ще спре да страда и утеха ще намери,
но вярно ще ти е, помни - до гроб.
В живота, казват, веднъж се обича,
обич ти дадох, запазих мечти
и ако тъжен си, или пък нещо не върви,
спомни си ти за своето момиче,
''нещастното'' - с красивите очи.


                            16.12.2007г.

© Памела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??