Почакай, спри, не си отивай, тъжно е
без теб, как се случи тъй и не разбрах,
виновни няма, падна ми се просто този жребий,
обичах силно, а това е грях.
Да ми простиш те моля, мъката е моя,
съдбата те отне от мен, но нямаш ти вина,
вината моя е, не зная що да сторя,
обичах те, а знаех, че греша.
В нощта, когато ти си тръгна, много плаках,
болеше, а не можех да те спра,
от много обич с мъката привикнах,
недей тъгува, знам, ще издържа. ...