15 янв. 2014 г., 22:22

Твоето наказание

915 0 2

Твоето наказание

 

Раняваш ме - отново.

Та чак се чудя как съм още жива.

Начало - ново.

Къде започва, е, не съм открила.

Но края му се вижда отдалече,

щастлив е, там те няма вече.

 

"Да ти се връща!" - и това е.

От мене друго не желай да чуваш.

За теб е край, за мене рай е,

аз вече зная колко струваш.

 

И всяка следваща ще бъде друга,

и ще ме търсиш в нея,

и ще е тежко.

Ще я държиш в ръцете си,

ще я целуваш

и пак ще търсиш,

и ще е тежко.

 

Наказвам те,

обричам те да страдаш.

Когато се изправяш - пак да падаш!

И да ме търсиш,

да боли, да те изгаря,

тъй както мене ме горя отвътре.

 

Наказвам те да пробваш с друга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хоуп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...