15 мая 2011 г., 22:37

Твоите благодарствени сълзи

1.9K 0 22

Бог тихо,  тихо тържествува,

щом във ума ти бликне светлина

и ведри мисли те спохождат

от сутринта до вечерта.

Бог тихо, тихо тържествува,

щом егото склони глава

 и състрадателно ръка протегнеш,

за да изтриеш нечия сълза.

Бог тихо, тихо тържествува,

щом с радост разкриваш своята душа

и със смирение предлагаш

това, което имаш на света.

В такива мигове духът възкръсва

за непреходното, за любовта

и с всяка клетка осъзнаваш

как смисълът е във това;

в това да можеш да заплачеш -

дори с пресъхнали очи,

в това да можеш да обичаш -

дори когато много те боли.

В това Бог тихо да ликува

във твоите благодарствени сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....