Самотен в черните си дни,
не чувам как душата в мен крещи,
страдам от мислите си неспокойни,
от болката в съня си вия,
но няма кой да чуе крясъците страшни.
Събуждам се, лежа във мрака и се питам -
защо вървя по таз земя, защо живея,
когато мога в мрака да се рея!?
И там ще бъда истински свободен,
а не от тежки мисли пак прободен,
ще чувствам само самота -
заместник зъл на любовта! ...