Твоите очи
ТВОИТЕ ОЧИ!!!
Самотен в черните си дни,
не чувам как душата в мен крещи,
страдам от мислите си неспокойни,
от болката в съня си вия,
но няма кой да чуе крясъците страшни.
Събуждам се, лежа във мрака и се питам -
защо вървя по таз земя, защо живея,
когато мога в мрака да се рея!?
И там ще бъда истински свободен,
а не от тежки мисли пак прободен,
ще чувствам само самота -
заместник зъл на любовта!
Страшно е наистина Отвъд -
там, дето злите сенки спят,
но знам поне, че няма да боли
от спомена за твойте красиви очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Лазаров Всички права запазени
