Твойта сватба
Да, онзи ден се скрих
и никъде не се показах.
С всяка глътка въздух,
все повече и повече те мразех.
В деня на твойта сватба
какво очакваш друго?!
Нима не помниш,
аз трябваше да съм в бяло.
Там, до тебе, да съм твоя,
и мой да бъдеш до смъртта.
Но друга мойто място имаше,
за нея сбъдна се моята мечта.
Сега какво?!
Забрави ме, нали,
и може би, че си щастлив.
Нали твоето „съкровище"
в ръце държиш.
И какво?!
За мен дори не питаш
и си ми забравил имената.
Онези, милите...
Не, недей затръшва ми вратата.
Това е! Няма друго!
Така по-малко ми олекна...
А, сега върви...
Во веки нека да е брачната ти клетва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
