Aug 3, 2008, 8:50 AM

Твойта сватба 

  Poetry » Love
1467 0 5

  Да, онзи ден се скрих
и никъде не се показах.
С всяка глътка въздух,
все повече и повече те мразех.

 

В деня на твойта сватба
какво очакваш друго?!
Нима не помниш,
аз трябваше да съм в бяло.

 

Там, до тебе, да съм твоя,
и мой да бъдеш до смъртта.

Но друга мойто място имаше,
за нея сбъдна се моята мечта.

 

Сега какво?!

Забрави ме, нали,
и може би, че си щастлив.

Нали твоето „съкровище"
в ръце държиш.

 

И какво?!
За мен дори не питаш
и си ми забравил имената.

Онези, милите...

Не, недей затръшва ми вратата.

 

Това е! Няма друго!
Така по-малко ми олекна...

А, сега върви...

Во веки нека да е брачната ти клетва.

 

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??