19 мар. 2009 г., 03:40

Творец

724 0 0

Твори човекът едва,

а до него Съдбата зла:

"Що се мъчиш ти, злочести?!

Нима за хвалби по-чести,

за благодат,

или просто от инат?

Нима не виждаш как се ден след ден листи,

че народът само за насъщния мисли."

Но твори човекът, не спира.

"Аз искам - казва - да оставя диря,

роб не ще бъда на действителността,

аз чувствам,

                    живея,

                                           аз творя!

За мен няма съдба,

обстоятелства, тежки времена.

Само свобода!

И както всяка мазка оставя следа,

тъй и аз - поне в едно-две сърца...

Какво повече от това

да търся по света?"

Съдбата миг постоя,

мислейки "не ще ограбя тази душа..."

И го прескочи,

но и пътя му не посочи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...