Твори човекът едва,

а до него Съдбата зла:

"Що се мъчиш ти, злочести?!

Нима за хвалби по-чести,

за благодат,

или просто от инат?

Нима не виждаш как се ден след ден листи,

че народът само за насъщния мисли."

Но твори човекът, не спира.

"Аз искам - казва - да оставя диря,

роб не ще бъда на действителността,

аз чувствам,

                    живея,

                                           аз творя!

За мен няма съдба,

обстоятелства, тежки времена.

Само свобода!

И както всяка мазка оставя следа,

тъй и аз - поне в едно-две сърца...

Какво повече от това

да търся по света?"

Съдбата миг постоя,

мислейки "не ще ограбя тази душа..."

И го прескочи,

но и пътя му не посочи.