Mar 19, 2009, 3:40 AM

Творец

720 0 0

Твори човекът едва,

а до него Съдбата зла:

"Що се мъчиш ти, злочести?!

Нима за хвалби по-чести,

за благодат,

или просто от инат?

Нима не виждаш как се ден след ден листи,

че народът само за насъщния мисли."

Но твори човекът, не спира.

"Аз искам - казва - да оставя диря,

роб не ще бъда на действителността,

аз чувствам,

                    живея,

                                           аз творя!

За мен няма съдба,

обстоятелства, тежки времена.

Само свобода!

И както всяка мазка оставя следа,

тъй и аз - поне в едно-две сърца...

Какво повече от това

да търся по света?"

Съдбата миг постоя,

мислейки "не ще ограбя тази душа..."

И го прескочи,

но и пътя му не посочи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...