7 янв. 2018 г., 10:06

Творението

819 10 19

Създаде Бог небето и земята

а в тях постави само добрини –

свободна воля и любов в сърцата,

цветята и красивите мечти!

 

Мъжът от пръст създаде – и жената

и път им подари към вечността,

безсмъртие и вяра на душата,

заръча, да се пазят от греха!

 

И Бог обикна Своето творение,

постави го управник над света,

но тръгна сам човекът към падение,

във себе си, съмнение пося!

 

До днес бере от плодовете

забравил, че е Божие дете,

препъва се, раздира си нозете

но гордостта му не превива колене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пепи, Албенка, благодаря ви, мили момичета!
  • Да, за съжаление гордостта е много жилава и упорита... Мъдър стих, Руми! Поздравявам те!
  • Много е хубаво, Руми! Поздравления!
  • Благодаря на всички вас, мили хора, че бяхте на моята страничка! Ако с думи можех да ви прегърна, бих го сторила! Пожелавам ви много усмивки в днешният ден!
  • Поздравявам те за хубавия стих и го поставям в любими!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...