7 ene 2018, 10:06

Творението

  Poesía
818 10 19

Създаде Бог небето и земята

а в тях постави само добрини –

свободна воля и любов в сърцата,

цветята и красивите мечти!

 

Мъжът от пръст създаде – и жената

и път им подари към вечността,

безсмъртие и вяра на душата,

заръча, да се пазят от греха!

 

И Бог обикна Своето творение,

постави го управник над света,

но тръгна сам човекът към падение,

във себе си, съмнение пося!

 

До днес бере от плодовете

забравил, че е Божие дете,

препъва се, раздира си нозете

но гордостта му не превива колене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пепи, Албенка, благодаря ви, мили момичета!
  • Да, за съжаление гордостта е много жилава и упорита... Мъдър стих, Руми! Поздравявам те!
  • Много е хубаво, Руми! Поздравления!
  • Благодаря на всички вас, мили хора, че бяхте на моята страничка! Ако с думи можех да ви прегърна, бих го сторила! Пожелавам ви много усмивки в днешният ден!
  • Поздравявам те за хубавия стих и го поставям в любими!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...