Здравей!
Каква необичайна среща!
Видях те, да не ме следиш?
Прокрадваш се, зад ъгъла надничаш
и шепнеш ми, че още ме обичаш.
А аз... желая те, чак тръпки ме побиват
от шепота, от нежните целувки,
ръцете ти как тялото ми галят.
Очите ти ме карат да забравя
коя съм, откъде ли идвам?
И вечер до кого заспивам.
Обичам те, не мога да отричам...
© Десислава Балакчийска Все права защищены