13.07.2011 г., 22:47

Твоя

979 0 0

Здравей!

Каква необичайна среща!

Видях те, да не ме следиш?

Прокрадваш се, зад ъгъла надничаш

и шепнеш ми, че още ме обичаш.

А аз... желая те, чак тръпки ме побиват

от шепота, от нежните целувки,

ръцете ти как тялото ми галят.

Очите ти ме карат да забравя

коя съм, откъде ли идвам?

И вечер до кого заспивам.

Обичам те, не мога да отричам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Балакчийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...