Твоя

Poetry

969 0 0

Здравей!

Каква необичайна среща!

Видях те, да не ме следиш?

Прокрадваш се, зад ъгъла надничаш

и шепнеш ми, че още ме обичаш.

А аз... желая те, чак тръпки ме побиват

от шепота, от нежните целувки,

ръцете ти как тялото ми галят.

Очите ти ме карат да забравя

коя съм, откъде ли идвам?

И вечер до кого заспивам.

Обичам те, не мога да отричам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9