Jul 13, 2011, 10:47 PM

Твоя

  Poetry
978 0 0

Здравей!

Каква необичайна среща!

Видях те, да не ме следиш?

Прокрадваш се, зад ъгъла надничаш

и шепнеш ми, че още ме обичаш.

А аз... желая те, чак тръпки ме побиват

от шепота, от нежните целувки,

ръцете ти как тялото ми галят.

Очите ти ме карат да забравя

коя съм, откъде ли идвам?

И вечер до кого заспивам.

Обичам те, не мога да отричам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Балакчийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...