Гледам се в огледало от блестящ кристал...
виждам се, такава, каквато съм – гола, чиста, нежна.
Дяволски красива – аз съм "порядъчната" твоя жена.
Виждам го в отсрещната страна, огледалото показва в мен промяна.
Стоя, изправена пред греха, а той на теб прилича,
носи твоето име и аз не мога да го спра.
Затварям очи... когато ги отворя, виждам твоята ръка,
протегната и готова да ме докосне.
Идваш без страх, ти, моята страст... идваш,
аз мога да те нараня, въоръжена съм, но с любовта.
Аз съм "порядъчната" твоя жена,
когато сме сами ми даваш греха - превръщаш ме 
в молеща за допира ти, грешница.
Гледам се – сама пред огледалото стоя, следвам мисълта за твоята ръка.
Водена от чувствата си, слагам червена рокля 
и покривам своята голота, нощта ще е моя спътница в лудостта.
Аз намирам с теб покоя, щастлива е моята душа.
Аз съм "порядъчната" твоя жена,
когато съм с теб забравям за света и себе си –
превръщам се в дива, грешна... ставам твоя съдба.

12.05.2015г.