9 июл. 2006 г., 10:09

Твоята снимка

1K 0 1
Твоята снимка

Дори тогава и сега.
Ти все още имаш моята душа.
Контролираш всяка моя мисъл.
Дори да нямах за теб очи.
Дори сърцето ми да спре да кърви.
Нямаше да има смисъл.

Дори да не можех да обичам.
Дори да знаех, че греша.
Как щях да се предпазя от любовта?

Красива си сега,
Не се докосвай до любовта.
Не мога да преглътна, че ме няма
На твоята снимка.
Скъпа, стой далече,
Не бива да те виждам вече.
Не мога да обичам друга,
Обичам твоята снимка.

Дори тогава и сега,
Не можех да променя това,
Че още съм наивното момче.
Дори да повярваш в любовта
Или да играеш някаква игра,
Не би ме погледнала поне.

Дори да не можех да обичам.
Дори да знаех, че греша.
Как щях да се предпазя от любовта?

Красива си сега,
Не се докосвай до любовта.
Не мога да преглътна, че ме няма
На твоята снимка.
Скъпа стой далече,
Не бива да те виждам вече.
Не мога да обичам друга,
Обичам твоята снимка.

Красива си сега,
Не се докосвай до любовта.
Тя наранява всеки, който
Гледа твоята снимка.
Скъпа стой далече,
Не бива да те виждам вече.
Не знам как ще погледна
Твоята снимка.

Дори и нищо да е нямало между нас.
Дори да е нямало дори и частица страст.
Аз винаги ще си остана влюбен в твоята красота.
Твоята снимка ще ми напомня за моята душа.

Красива си сега,
Не се докосвай до любовта.
Не мога да преглътна, че ме няма
На твоята снимка.
Скъпа стой далече,
Не бива да те виждам вече.
Не мога да обичам друга ,
Обичам твоята снимка.

Красива си сега,
Не се докосвай до любовта.
Тя наранява всеки, който
Гледа твоята снимка.
Скъпа стой далече,
Не бива да те виждам вече.
Не знам как ще погледна
Твоята снимка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уухххаааа!Браво!Познавам човек със същия проблем

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....