29 мая 2011 г., 16:10

Твоята снимка

1.1K 0 1

Твоята снимка до леглото ми стои -

странно е, но чакам да проговориш ти.

Само тя ми остана

след раздялата между двама.

 

На твоята снимка всеки ден 

"Здравей" казвам аз.

Усмивката ти зная, че е за мен,

но не чувам твоя глас.

 

Съдбата двама ни раздели,

животът ми без теб не е същият като преди.

Спомените сега държа в ръце

и на снимката целувам твоето лице.

 

Всеки ден живея с мечти -

за миг поне да те зърна.

Твоята снимка до леглото ми стои,

но не мога аз да те прегърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...