May 29, 2011, 4:10 PM

Твоята снимка

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Твоята снимка до леглото ми стои -

странно е, но чакам да проговориш ти.

Само тя ми остана

след раздялата между двама.

 

На твоята снимка всеки ден 

"Здравей" казвам аз.

Усмивката ти зная, че е за мен,

но не чувам твоя глас.

 

Съдбата двама ни раздели,

животът ми без теб не е същият като преди.

Спомените сега държа в ръце

и на снимката целувам твоето лице.

 

Всеки ден живея с мечти -

за миг поне да те зърна.

Твоята снимка до леглото ми стои,

но не мога аз да те прегърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...