May 29, 2011, 4:10 PM

Твоята снимка

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Твоята снимка до леглото ми стои -

странно е, но чакам да проговориш ти.

Само тя ми остана

след раздялата между двама.

 

На твоята снимка всеки ден 

"Здравей" казвам аз.

Усмивката ти зная, че е за мен,

но не чувам твоя глас.

 

Съдбата двама ни раздели,

животът ми без теб не е същият като преди.

Спомените сега държа в ръце

и на снимката целувам твоето лице.

 

Всеки ден живея с мечти -

за миг поне да те зърна.

Твоята снимка до леглото ми стои,

но не мога аз да те прегърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...