May 29, 2011, 4:10 PM

Твоята снимка

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Твоята снимка до леглото ми стои -

странно е, но чакам да проговориш ти.

Само тя ми остана

след раздялата между двама.

 

На твоята снимка всеки ден 

"Здравей" казвам аз.

Усмивката ти зная, че е за мен,

но не чувам твоя глас.

 

Съдбата двама ни раздели,

животът ми без теб не е същият като преди.

Спомените сега държа в ръце

и на снимката целувам твоето лице.

 

Всеки ден живея с мечти -

за миг поне да те зърна.

Твоята снимка до леглото ми стои,

но не мога аз да те прегърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...