Твоята снимка до леглото ми стои -
странно е, но чакам да проговориш ти.
Само тя ми остана
след раздялата между двама.
На твоята снимка всеки ден
"Здравей" казвам аз.
Усмивката ти зная, че е за мен,
но не чувам твоя глас.
Съдбата двама ни раздели,
животът ми без теб не е същият като преди.
Спомените сега държа в ръце
и на снимката целувам твоето лице.
Всеки ден живея с мечти -
за миг поне да те зърна.
Твоята снимка до леглото ми стои,
но не мога аз да те прегърна.
© Катя Бобойчева Всички права запазени