Твоята снимка
Твоята снимка до леглото ми стои -
странно е, но чакам да проговориш ти.
Само тя ми остана
след раздялата между двама.
На твоята снимка всеки ден
"Здравей" казвам аз.
Усмивката ти зная, че е за мен,
но не чувам твоя глас.
Съдбата двама ни раздели,
животът ми без теб не е същият като преди.
Спомените сега държа в ръце
и на снимката целувам твоето лице.
Всеки ден живея с мечти -
за миг поне да те зърна.
Твоята снимка до леглото ми стои,
но не мога аз да те прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Бобойчева Всички права запазени