loestiq (Христо Тодоров)
4 4
24 янв. 2014 г., 16:44

Твърде късно е 

  Поэзия
344 0 3


Слънце беше и вода!
Въздух беше и земя!
Опора беше, в самота!
За очите - просто красота!

 

Сърцето ми, в ръцете си държеше,
ума ми по теб ехтеше.
Пламъкът ми и той за теб гореше,
обичта ми в обятията ти спеше.

 

Сега хем те мразя, хем обичам,
уж седя, а все към тебе тичам.
Сляп съм и пак те виждам.
Учтив съм, а не спрях да се обиждам!

 

Но вече твърде късно е,
рано е за спомени.
Съзнанието вече мръсно е
от толкоз чисти помисли.

 

От огъня ни само въглени стоят.
От реките слабо вадите текат.
На бурите едва чуе се екът.
А любовта ли? Нея срещна я смъртта!

© Христо Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • СИЛЕН СТИХ, РОДЕН ОТ СИЛНИ ЧУВСТВА!
    ПОЗДРАВ!

    <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-1118510247.html"><img src="http://s18.rimg.info/417f27f374da1fee046ad24dc82f052e.gif" ></a>
  • Благодаря ти, написах го с мнго желание.
  • Браво! Много ми хареса. Много дълбок смисъл
Предложения
: ??:??