Твърде късно е
Слънце беше и вода!
Въздух беше и земя!
Опора беше, в самота!
За очите - просто красота!
Сърцето ми, в ръцете си държеше,
ума ми по теб ехтеше.
Пламъкът ми и той за теб гореше,
обичта ми в обятията ти спеше.
Сега хем те мразя, хем обичам,
уж седя, а все към тебе тичам.
Сляп съм и пак те виждам.
Учтив съм, а не спрях да се обиждам!
Но вече твърде късно е,
рано е за спомени.
Съзнанието вече мръсно е
от толкоз чисти помисли.
От огъня ни само въглени стоят.
От реките слабо вадите текат.
На бурите едва чуе се екът.
А любовта ли? Нея срещна я смъртта!
© Христо Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, написах го с мнго желание.
-
Браво! Много ми хареса. Много дълбок смисъл
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ПОЗДРАВ!
<a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-1118510247.html"><img src="http://s18.rimg.info/417f27f374da1fee046ad24dc82f052e.gif" ></a>