Слънце беше и вода!
Въздух беше и земя!
Опора беше, в самота!
За очите - просто красота!
Сърцето ми, в ръцете си държеше,
ума ми по теб ехтеше.
Пламъкът ми и той за теб гореше,
обичта ми в обятията ти спеше.
Сега хем те мразя, хем обичам,
уж седя, а все към тебе тичам.
Сляп съм и пак те виждам.
Учтив съм, а не спрях да се обиждам! ...