15 апр. 2011 г., 14:01

Тя

795 0 1

Той честичко се виждаше със нея,

а след това си тръгваше успокоен.

Заставаше сред хората и викаше: „Аз смея,

аз смея се, но винаги съм откровен.”

 

.........

 

На хората, като че ли, им дремеше за него.

Те бързаха за работа, за среща, за това,

което караше го да се вижда с нея,

което раждаше таз гадна суета.

 

.........

 

Те бързаха, а той не толко,

препускаха във този ден студен,

той чуваше, а не те, толко,

тоз шум, от хора и машини породен.

 

...................

 

И мислеше си той за хората, за строя,

във който пленник се оказа изведнъж.

Без да иска се засмя  и даде своя

принос за шума... и лисна дъжд.

 

.........

Дъждът пропъди хората, машините,

насред града остана само той... и мъничко от нея в него,

наслаждаваха се те на тишината, милите,

но бе измамен той от нея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Златков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....