15.04.2011 г., 14:01

Тя

797 0 1

Той честичко се виждаше със нея,

а след това си тръгваше успокоен.

Заставаше сред хората и викаше: „Аз смея,

аз смея се, но винаги съм откровен.”

 

.........

 

На хората, като че ли, им дремеше за него.

Те бързаха за работа, за среща, за това,

което караше го да се вижда с нея,

което раждаше таз гадна суета.

 

.........

 

Те бързаха, а той не толко,

препускаха във този ден студен,

той чуваше, а не те, толко,

тоз шум, от хора и машини породен.

 

...................

 

И мислеше си той за хората, за строя,

във който пленник се оказа изведнъж.

Без да иска се засмя  и даде своя

принос за шума... и лисна дъжд.

 

.........

Дъждът пропъди хората, машините,

насред града остана само той... и мъничко от нея в него,

наслаждаваха се те на тишината, милите,

но бе измамен той от нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Златков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...