4 дек. 2006 г., 21:34

Тя

664 0 1
Тя

Голям пуст град,
Където всеки цвят,
В сенките на разбитите илюзии гние.
Помня когато бях млад,
Сякаш имах целия свят,
Но Тя май продължаваше да се крие.

Със сдържан смях,
Дори когато беше с тях,
Със своите приятели дори мълчеше.
Дали изпитваше страх?
Дори смехът и плах,
Не се възпламеняваше и не гореше?

Не, аз не те търся вече.
Не се налага знам това,
Но винаги ще те намирам,
Защото ти за мен си Тя.

Голям пуст бряг,
Където някога бях,
Търсейките из многото хора.
Вълните от прах,
Дори времето спрях,
За да те погледам с умора.

Мечтите ни са различни,
Но не мечти ни делят.
Ако с теб сме две птици,
Те в различни посоки летят.
Душите ни са сковани
От многото хора, шум и вода.
Не те търся, но пак в теб
Намирам моята Тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....