4.12.2006 г., 21:34

Тя

663 0 1
Тя

Голям пуст град,
Където всеки цвят,
В сенките на разбитите илюзии гние.
Помня когато бях млад,
Сякаш имах целия свят,
Но Тя май продължаваше да се крие.

Със сдържан смях,
Дори когато беше с тях,
Със своите приятели дори мълчеше.
Дали изпитваше страх?
Дори смехът и плах,
Не се възпламеняваше и не гореше?

Не, аз не те търся вече.
Не се налага знам това,
Но винаги ще те намирам,
Защото ти за мен си Тя.

Голям пуст бряг,
Където някога бях,
Търсейките из многото хора.
Вълните от прах,
Дори времето спрях,
За да те погледам с умора.

Мечтите ни са различни,
Но не мечти ни делят.
Ако с теб сме две птици,
Те в различни посоки летят.
Душите ни са сковани
От многото хора, шум и вода.
Не те търся, но пак в теб
Намирам моята Тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...