Животът някак си е празен и самотен

Ако в него нямаш свой любим човек

С който всеки миг на радост да споделяш

А също тези, пълни с болка, трепет и копнеж

Веднъж поел по пътя на живота

Започнал си ти всекидневната борба

За обич, щастие и пристан на утеха

Които аз намирам във любимата жена

Защото тя е въплъщение на любовта

Красива нежност, сноп от светлина

Изгряло слънце след дъждовна нощ

И дълго чакана в живота ми зора

Тя е моята вселена необхватна

Пълна с множество различни чудеса

Тя е център, също алфа и омега

И чрез нея виждам красотата на света

Живота ми, способна в миг е да обърне

И да отнеме всяка появила се сълза

Карайки ме отново в нея да се влюбя

И за мен да бъде тя единствена една

Така намерил в нея човека си любим

Намерил съм и смисъл във живота

Мечтаейки със нея целия да споделим

Бивайки едно до последната му строфа