Животът някак си е празен и самотен
Ако в него нямаш свой любим човек
С който всеки миг на радост да споделяш
А също тези, пълни с болка, трепет и копнеж
Веднъж поел по пътя на живота
Започнал си ти всекидневната борба
За обич, щастие и пристан на утеха
Които аз намирам във любимата жена
Защото тя е въплъщение на любовта
Красива нежност, сноп от светлина
Изгряло слънце след дъждовна нощ
И дълго чакана в живота ми зора
Тя е моята вселена необхватна
Пълна с множество различни чудеса
Тя е център, също алфа и омега
И чрез нея виждам красотата на света
Живота ми, способна в миг е да обърне
И да отнеме всяка появила се сълза
Карайки ме отново в нея да се влюбя
И за мен да бъде тя единствена една
Така намерил в нея човека си любим
Намерил съм и смисъл във живота
Мечтаейки със нея целия да споделим
Бивайки едно до последната му строфа
© Христо Банов Всички права запазени