Mar 17, 2021, 6:31 PM

Тя

  Poetry » Love
923 1 1

Животът някак си е празен и самотен

Ако в него нямаш свой любим човек

С който всеки миг на радост да споделяш

А също тези, пълни с болка, трепет и копнеж

 

Веднъж поел по пътя на живота

Започнал си ти всекидневната борба

За обич, щастие и пристан на утеха

Които аз намирам във любимата жена

 

Защото тя е въплъщение на любовта

Красива нежност, сноп от светлина

Изгряло слънце след дъждовна нощ

И дълго чакана в живота ми зора

 

Тя е моята вселена необхватна

Пълна с множество различни чудеса

Тя е център, също алфа и омега

И чрез нея виждам красотата на света

 

Живота ми, способна в миг е да обърне

И да отнеме всяка появила се сълза

Карайки ме отново в нея да се влюбя

И за мен да бъде тя единствена една

 

Така намерил в нея човека си любим

Намерил съм и смисъл във живота

Мечтаейки със нея целия да споделим

Бивайки едно до последната му строфа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Банов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е! В любимата жена човек намира смисъла на живота! Тя е за него всичко...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...