Дали я носим в ДНК или копнеж е по всичко изгубено?
Дали е клетка или свобода, която сме приели незаслужено?
Красива е. И даже не боли, от празнотата, дето сме я трупали -
онези най-високи планини, под които сами, сме затрупани
има само тъга, вкочанена, от рани корави, напукани.
А как ми се иска вулканите, да изригнат от дъното с лава
и нека възврят океаните! Научих се да ходя по жарава!