Дали я носим в ДНК или копнеж е по всичко изгубено?
Дали е клетка или свобода, която сме приели незаслужено?
Красива е. И даже не боли, от празнотата, дето сме я трупали -
онези най-високи планини, под които сами, сме затрупани
има само тъга, вкочанена, от рани корави, напукани.
А как ми се иска вулканите, да изригнат от дъното с лава
и нека възврят океаните! Научих се да ходя по жарава!
© любимка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
