Дали я носим в ДНК или копнеж е по всичко изгубено?
Дали е клетка или свобода, която сме приели незаслужено?
Красива е. И даже не боли, от празнотата, дето сме я трупали -
онези най-високи планини, под които сами, сме затрупани
има само тъга, вкочанена, от рани корави, напукани.
А как ми се иска вулканите, да изригнат от дъното с лава
и нека възврят океаните! Научих се да ходя по жарава!
© любимка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
