Тя беше
Ти винаги ще бъдеш в мен!
След себе си палеше буен пожар
и носеше нежния полъх на птица.
Тя имаше чар, безкомпромисен чар
и острия нрав на дива тигрица.
И беше красива, о, Боже, красива…
Рамената й - стон, водопад от коси.
По своему някак, небрежно щастлива,
в дланите скрила безкрайни мечти.
Тя бе желание, блян за мъжете –
недокоснат миг, окъпан в нощта,
усмивка и радост... Боже, тя беше…
(Но какво без нея сега е светът?...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
