Ти винаги ще бъдеш в мен!
След себе си палеше буен пожар
и носеше нежния полъх на птица.
Тя имаше чар, безкомпромисен чар
и острия нрав на дива тигрица.
И беше красива, о, Боже, красива…
Рамената й - стон, водопад от коси.
По своему някак, небрежно щастлива,
в дланите скрила безкрайни мечти.
Тя бе желание, блян за мъжете –
недокоснат миг, окъпан в нощта,
усмивка и радост... Боже, тя беше…
(Но какво без нея сега е светът?...)
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
