13 февр. 2011 г., 11:58

Тя чака на ъгъла

913 0 4

Тя чака на ъгъла

Тя чака на ъгъла - бледа жена,
тя тайно избърсва сълзите,
не иска да видят, че точно сега
стаила е мъка в очите.

Станала жертва на грозен порок
още от най-ранна младост,
животът към нея твърде бе строг
и повод не даде за радост.

Сноват по гръдта похотливи ръце
и хиляди погледи мръсни,
под тях в лед сковано замръзва сърце -
то нивга не ще да възкръсне.

Тя прави всички онези неща,
защото ù трябват парите,
защото така е устроен Света -
да граби и смачква мечтите.

Викат след нея, подхвърлят обиди,
сякаш всички те са безгрешни,
но имат ли сила и смелост да видят
колко са жалки и смешни...

Принудена бе да продава плътта си
и къс подир къс Злото глътна душата,
но колко от вас днес във страха си
свободни вървят по Земята?

*                     *                    *
Тя чака на ъгъла - бледа жена,
но вече не бърше сълзите,
защото с безжизнена, суха ръка
Смъртта е покрила очите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...